Sunday, January 23, 2011

Johannes Angelos

Не е необходимо да прибягваме до енциклопедии, за да предусетим, че заглавие като "Dark Angel" (ведно със събрата си "Fallen Angel") е твърде изкушаващо за да не бъде използвано; при това от автори най-разнообразни. Мика Валтари без съмнение е разнообразен сам по себе си: финландец; студент по теология - изоставена за да бъде заменена с философия, естетика и литература; почитател и повлиян от Едгар Алън По - използва Kristian Korppi като псевдоним, отдавайки почит на майстора (финската дума Korppi означава 'гарван'); автор на книги за деца; преследван от депресия и безсъние (вероятно и биполярно разстройство), майстор на криминални романи (инспектор Палму!).
"Черният ангел" е издадена през 1952 година.
Тук си позволявам малко отклонение, при признаци на сънливост да се прескочи към следващия абзац. Същата година - 1952 - е издадена и "На изток от рая". Известно е, че заглавието е заради Битие 4:16, но в Битие 3:24 Бог изгонва Адам и Ева също на изток от рая и поставя херувим с меч на портата. Във всички известни класификации от Псевдо Дионисий Аеропагит насам, херувимите са неизменно на втора позиция непосредствено след серафимите в небесната йерархия. Традиционно херувимите се отъждестявяват със синия цвят. Не непременно с тъмно синьото, но би ми харесало да мисля, за един тъмносин, за един черно-син ангел, пазещ източните порти на рая.

Kратката бележка в "Ню Йоркър", благонамерено се опитва да ни спести усилията по прочита: New Yorker June, 6 1953: Mr. Waltari is not so much interested in humanity as in the amount of blood contained each human body, and in the various manners in which this blood can be spilled. In this book, he occupies himself, apparently pleasurably, with the carnage that took place just before, and during the fall of Constantinople in 1453.

Въпреки това има нещо дълбоко стаено в това "the fall of Constantinople in 1453" (махнете 1453 и въздействието се изгубва като разпечатан ръкопис, като дигитализиран манускрипт, като порастнала Алиса - мирише на тутанкамон, на скарабей, на пирамиди - както пише в една друга книга).
Аз четох книгата няколко поредни сутрини. Между 2 и 5 часа. Едва ли бих могъл да избера по-подходящо време.
Има брилянтни пасажи. Наистина. Не помня в друга книга някой да описва състоянието в което си толкова уморен, че ти се плаче. Състояние, както без съмнение се досеща внимателния читател, не ми е съвсем непознато.
Обаче когато започне пряката реч и като се увлекат героите в патос и дълбокомислености, се чувствам предаден.
Мисля, че това е книга, в която читателят помага изключително много на автора. Достатъчно е да започне. След това времето и въображението си казват думата.

Трябваше да чакам в черквата повече от два часа, а времето течеше бавно. Очакването ми обаче не бе забелязано от никого. В Константинопол времето е загубило значението си. Изпаднали в религиозен екстаз, молещите се жени бяха прекъснали връзката си със света. Изправяйки се, те се оглеждаха унесено и неизразимата меланхолия на умиращия град се завръщаше в очите им.

Северният вятър беснееше навън, пречеше ни да дишаме и увиваше дрехите около телата ни.

След като се върнах, дълго наблюдавах от прозореца на моята къща със смъдящи очи веещия се на кулата в Пера генуезки флаг кръстоносец.

- Не казвай нищо - разочаровано помолих аз. - Не казвай нищо, единствена любима. Разговорите винаги завършват с кавга, обида и болка. Ние най-добре се разбираме без думи.
Тя се загледа в пода и обвиняващо рече:
- Само за леглото ли мислиш и за нищо друго? Аз само тяло ли съм за теб?
- Ти сама пожела това - промълвих със стегнато гърло. Тя вдигна очи и запремига, докато те се напълниха със сълзи.


Ето един откъс, който започва много добре:
В единствената останала неразрушена кула край Кариосовата порта братята Гаучарди играят на зарове, пеят италиански любовни песни и умерено пият.
Колко красив, безметежен и ясен е този миг. Никога преди хартията не е била така гладка под моите пръсти и мастилото не е било толкова черно в моите очи. Никога преди писецът ми не е скърцал така мелодично. Сетивата ми са изострени - виждам и чувствам по-ясно от всякога. Така значи умиращият още веднъж опитва от прекрасната суета на живота.
Защо съм тъй честит? Защо тази нощ се усмихвам на смъртта?

Friday, January 7, 2011

Smile of the day

По неясни алгоритмични причини - все пак подозирам заради "59 seconds" на Richard Wiseman - amazon.co.uk ми препоръчва книжка от някой си Timothy Ferriss. Погледнах аз, видях какви други книги е написал въпросния Тимъти и отсякох - уйдурма е.
Бележката от днешния Ню Йорк Таймс потвърждава подозренията ми, добавяйки дискретно и снимка на автора; и все пак успява да ме изкуши да си я купя, загатвайки за текст надхвърлящ началните намерения на автора - а вероятно и възможностите му - един вид съвременен "Дон Кихот". 571 страници.
Струва си четенето. Става въпрос за бележката в Ню Йорк Таймс разбира се.

Сънища

Днес сънувах, че съм щастлив.
Сънувах, че всичко върви чудесно. Събудих се и се учудих, че съм способен на подобен сън.
Не помня, да съм сънувал по този особен, опияняващ начин откакто бях на 19.