научаваме, се че: http://www.dnes.bg/article.php?id=47316;Уди Алън явно хептен е взел-дал веч, щом дотам е опрял. Явно това е най-интересното което може да се каже за филма.. Бравос!
Изобщо "Ню Йорк Пост" и "Вашингтон Таймс" съвсем, ама съвсем не е същото като "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон Пост".
"красивият испанец Хавиер Бардем"? Question of values де. :)
[Бележка от днес - този филм май не го изтърпях повече от 20 минути, тъй че за мен въпросната сцена, ще си остане навеки и единствено в гореупоменатата статия]
В култовия период на вестник "Континент", Стефан Цанев имаше колонка. и там разказваше за един филм на Анджей Вайда и как един кон си чупи крака..
четенето на коментарите на http://www.bgpetition.com/ е истинско откровение. Цейтгайст.
Джейн Остин Book Club.
Човек веднага си задава въпроса какъв ли би бил Уйлям Фокнър book club..
Кристалната бистрота, че говориш и пишеш скучни неща.
Обожавам черно-бели фотографии. чарминг, загадъчни, нежни, респактиращи.. онова присвиване в диафрагмата; Менухин свири Бах.
Книга в която има доста зачеркнати думи - ако се четат само те - дава съвсем различен прочит..
Гледам Heavenly creatures на 22 юни. Не е ли странно. :)
безкрайната свобода да правиш часовници.
само дето нямаше музика.
И най-добре скроените мечти на мишките и хората. Какво беше туй с "Човекът във високия замък"? Очаквах някаква свръх-хитра интрига (поне американците си държат на story-теллинга) или знам ли някакъв тънък майсторлък, зер класика в научната фантастика. Олеле боже - скука нечовешка. WTF дето се вика. Или аз съм твърде отдалечен от света...
Направо не мога да повярвам, че тази книга се чете и разни там награди и прочие. И-дзин дрън-дрън.. айде разбирам, да го напише някой който може да пише, който да те подведе коварно и интелигентно ала Махалото на Фуко, ама.. тцтцтц.. чак се разсъних. Пфу. Сега какво - нямам нищо леко за четене.. ако това е най-доброто от фантастиката. Да видим Хайнлайн..
Ха, сетих се - трудно е да се прецени дали това или Дюн е по-голяма боза. Дали да не начена членът на Френската академия, един (трийсетия по-точно) от безсмърните, а именно Морис Дрюон?
Дали аз нещо не съм станал твърде претенциозен. Ама не. Ето сега прочетох един разказ на Кафка (Братоубийството) и веднага си личи майсторът!
понякога се радвам на съвсем дребни неща. о суетни хумберт. като например да посоча откъде е "жените влизат и излизат и си говорят за Микеланджело".
Времето и книгите. Не е все едно кои части в какво време се четат. Ахил и Хектор дали навън е дъждовно или не. Преди казвах, че човек трябва да прехвърли 22 години за да разбере Илиада, сега мисля, че трябва да наближи 35 за това. Днес е дъждовен ден и аз съм Хектор който стои слуша, беснеещия пред стените на Троя, Ахил и знае, че трябва да умре.
Те са обичали живота.
Има едно мече. Което стои загледено през един прозорец по който се стича вода (като филм на Тарковски) I sure you miss me a lot. Не мисля, че някога бих забравил това мече.
Подвизите на Диоскурите - крадене на добитък и малки гръцки войни.
Thus, the vast majority of Chinese characters are extremely rare, including many so rare that neither their pronunciation nor their meaning is known—only their shape. Some may have been used only once or twice in all of history.[4]
Изгнание. Първите 13 минути.
претрупан бил. претрупан дръжки. как да се чете от вирджиния улф.
пренаивно: http://homily.cult.bg/siv/?m=200803&paged=2 - барем да беше казал и Андрей Рублев. (да.. знам, че съм ужасен и високомерен; шестоок саламандър)
За каквото не може да се говори за него трябва да се мълчи.
Написах отговор за възможна ли е етиката без Бог сутринта като отговор на мнение във форум. Не го пуснах защото интернета нещо се загуби. Вечерта го наритах - не защото беше лошо или претенциозно написано. Реших, че не си струва да пишеш, да отговаряш. Има по-интересни общувания. По малко натоварващи, в които не те е грижа за егото; в които не се сражаваш, нямаш нищо за доказване. Като изтичаща вода, М. Времето този велик ваятел. Мой подобен, мой брат.
Думата лабиринт се извежда от карийско-лидийското làbrys – двойна брадва, често изобразявана в Крит и вероятно царски символ в Средиземноморието. Освен критския лабиринт, построен според сказанието от атинския майстор Дедал, за да бъде скрито в него чудовището Минотавър, родено от Пазифая и бик, в античния свят се говори за още три лабиринта – египетския в района на Фаюм, който според Херодот имал три хиляди помещения, самоския, построен от Теодор по заповед на Поликрат, и италийския, гробница на етруския цар Порсена.
Интересно, че във Википедията не се споменава за Mинотавъра и Лабиринта според версията на Филохор (3 век пр.н.е.) цитирана от Плутарх в жизнеописанието (ах, каква дума!) на Тезей -and that the first that overcame in those games was one of the greatest power and command among them, named Taurus, a man of no merciful or gentle disposition.
Ще ми се да мисля за това как един затвор е създаден като лабиринт; за времето когато безкрайността е била равна на четиринадесет.
страхувам се да ти кажа, че ми липсваш, за да не те разплача.
No comments:
Post a Comment