Загадка на деня

Древните гърци имат специална дума за възрастта в което се случва това. По мнението на един човек обаче, това може да се случва във всяка възраст - или най-малкото що се отнася до самия него. На кого съобщава това свое мнение?

Hint: Особено, ако е красив, умен и има апетит.

Тльон, Укбар и Codex Seraphinianus

Не, това не е първото издание, тъй че го няма Итало Калвино.
Очевидно не съм сложил и рисунката с крокодила. Нито пък тази с Марсел Пруст.

Според всезнаещите страници на Wikipedia, пред Оксфордското общество на библиофилите (уклончивият чар на това съчетание ме накара да се поровя из историята му и да открия колоритнейши фигури, неизвестни ми до този момент) Луиджи Серафини е казал, че е използвал асемично писмо за Кодекса. Shall we say:
Invisible, as Music -
But positive, as Sound

Наш човек (Иван Держански) обаче все пак установява, че номерацията на страниците си е съвсем закономерна - засукан вариант за записване на 21-ична бройна система.

Douglas R. Hofstadter (мхм, същия!) пише в Metamagical themas за Него.

малки неща

нещо малко. миризма, или спомен промъкнал се някак, загатнат от дърво или усмивка.
и тогава ме сграбчва; онази дълбока и сляпа мъка. и виждам и си припомням всички тъжни неща. и виждам тази жестока мъка и в жълтите листа на дърветата и само мъката..
смили се над мен.
уж съм добре през целия ден, шегувам се усмихвам се и всичко ми върви,
и изведнъж нещо мъничко ми припомня; аз само детски се търкам в клетката за да пропадна пак...

Цитати

We are trying to correctly amalgamate information about all the books in the world. (Which numbered precisely 168,178,719 when we counted them last Friday.)


Case of Emilie Sagée; Julie Von Güldenstubbe reported that in the year 1845–46, at the age of 13, she witnessed... какво ли е било на 13 години да видиш как някой се раздвоява.. учудването не би било толкова голямо. просто бихме го приели с радост - като гостенка от бъдещето. необичайно, но приемливо.

каква е връзката между горните две неща? :)

P.S. Текстът по-нагоре съм го писал в първата седмица на септември. Днес като го прочетох нямах никаква представа, каква връзка съм имал предвид; това щастливо забравяне ми донесе няколко минути удоволствие от повторното ѝ откриване.

The art of MEM_RESET flag

The MEM_RESET flag has somewhat unfortunate fate of obscurity. The MSDN is concise in its wisdom: "Indicates that data in the memory range specified by lpAddress and dwSize is no longer of interest. The pages should not be read from or written to the paging file. However, the memory block will be used again later, so it should not be decommitted." Тhen adds exemplary: "Using this value [MEM_RESET] does not guarantee that the range operated on with MEM_RESET will contain zeroes. If you want the range to contain zeroes, decommit the memory and then recommit it."

VirtualAlloc with MEM_RESET moves a physical page(s) to the standby list - this means that the physical page might be given to any process who is in want of a wife, I mean memory. Before this unfortunate moment read from that page gets the original content. But if the page has been given to someone else, any access (read or write) to the page results in a soft page fault and a brand new zeroed page is given to the process. Of course the process does not know when the page could be given to someone else so the content can turn into zeroes in any moment.

Now the things becomes interesting.
If the process write to the page and the page is not yet given to someone else - it is a soft-page fault and the page is given back to the process with all its original content! One can think of writing to the page as a way to remove MEM_RESET flag from it (though it seems this flag is not stored at all - it's a one shot action).

The usefulness of the MEM_RESET flag is in cases when we can generate the contents a block of memory faster than hard page fault handler brings these pages into RAM from the swap file. We still prefer to not generate the content if we can access it directly in memory (with the cost of a soft page fault).
Having the above in mind there is an easy scheme to play nicely with the OS and to make hard disk's life less miserable.

Allocate memory, generate whatever content you need.
When your application goes into background (or when you think it's time) - remember the first byte of the page and use VirtualAlloc(MEM_RESET) on that page. When you want the memory back (the application goes to foreground for example), write this remembered byte back and check whether the rest of the page contains zeroes. If that is the case - the page has been stolen from you and you need to generate content again. (Alternatively - we can remember first byte and the offset of any non-zero byte in the page, instead of checking the entire page;)