Днес е неочаквано не-облачно. И съм радостен и оптимист, but I tug childish at my bars, only to fail again.
Усещам неподозирани, дълбоко забравени нежности, които мислех, че съм погребал навеки. С годините, когато човек помъдрява, обикновено ставаме по-тъжни, аз като че ли минавам по обратния път. Да, след определена възраст по-рядко ти идва наум самоубийството.
Това беше вчера.