Thursday, July 30, 2009
Загадка на деня
Европейците - отляво на дясно, арабите - отдясно наляво, китайците - отгоре надолу, а кои - по диагонал?
Wednesday, July 29, 2009
Grimod
Alexandre Balthazar Laurent Grimod de La Reynière - най-гастрономест в семейство на гастрономи - чийто дядо умира задавяйки се със pâté de foie gras, и чийто баща както разправят бил най-изтъкнатият епикуреец в цял Париж, което ще рече и в цял свят. Balthazar - покрай всичко друго е и име на дванайсет литрова бутилка за вино или шампанско.
Роден в 1758 (годината в която умира Том Рипли), или иначе казано тридесет години преди Революцията - време достатъчно [и благотворно] за формиране на вкус.
Между 1803 и 1812 пише и издава ежегодно по един том на L'Almanach des gourmands и поставя началото на нови литературни форми като гастрономически трактат, рецензии (на ресторанти и магазини) и пътеводители. Нека не забравяме, че чревоугодничеството е един от седемте смъртни гряха и дори либералната Encyclopédie на Дидро и Д'Аламбер, укорява "изтънчената и неконтролируема обич към добрата храна".
В търсене на материал за Алманаха, всяка сряда, той кани дванайсет приятели на вечеря, продължаваща пет часа, и опитвайки и дискутирайки храната изпратена им от различните ресторанти, те променят съдбините на не един или двама готвачи.
Съвременникът му - прочутият Брия-Саварен - е признат за по-добрия стилист, Гримод обаче е създателят на този свят.
Екстравагентен и екцентричен, остроумен и с мрачно чувство за хумор, любител на лудории - обявява собствената си смърт, поканва на погребението най-близките си приятели; в момента в който трябва да се формира погребалното шествие, вратите на трапезарията се отварят и там цъфва нашият херой, усмихнат, жив и здрав и дава най-разкошното угощение правено някога; в името на храната, приятелите прощават шегата - Grimod de La Reynière маестрото на перото и вилицата е нямал пръсти.
През целия си живот, той е се е хранил, готвил и писал със стоманени куки.
Роден в 1758 (годината в която умира Том Рипли), или иначе казано тридесет години преди Революцията - време достатъчно [и благотворно] за формиране на вкус.
Между 1803 и 1812 пише и издава ежегодно по един том на L'Almanach des gourmands и поставя началото на нови литературни форми като гастрономически трактат, рецензии (на ресторанти и магазини) и пътеводители. Нека не забравяме, че чревоугодничеството е един от седемте смъртни гряха и дори либералната Encyclopédie на Дидро и Д'Аламбер, укорява "изтънчената и неконтролируема обич към добрата храна".
В търсене на материал за Алманаха, всяка сряда, той кани дванайсет приятели на вечеря, продължаваща пет часа, и опитвайки и дискутирайки храната изпратена им от различните ресторанти, те променят съдбините на не един или двама готвачи.
Съвременникът му - прочутият Брия-Саварен - е признат за по-добрия стилист, Гримод обаче е създателят на този свят.
Екстравагентен и екцентричен, остроумен и с мрачно чувство за хумор, любител на лудории - обявява собствената си смърт, поканва на погребението най-близките си приятели; в момента в който трябва да се формира погребалното шествие, вратите на трапезарията се отварят и там цъфва нашият херой, усмихнат, жив и здрав и дава най-разкошното угощение правено някога; в името на храната, приятелите прощават шегата - Grimod de La Reynière маестрото на перото и вилицата е нямал пръсти.
През целия си живот, той е се е хранил, готвил и писал със стоманени куки.
Monday, July 27, 2009
Загадка на деня
Всичко започва през лятото на 1947 година. Пет години по късно, на 16 ноември 1952, той умира. И до днес обаче "изповедта" му продължава да предизвиква вълнения, включително и сред хора, който не са я чели. По мнението на Джон Рей, доктор по философия, основният термин от тази "изповед", ще обитава най-вече вестниците и речниците.
Отсъствия
Отсъствията са също опитности. Да не си чувал никога пиано; да не си вкусвал никога шоколад. Да живееш в свят в който отсъстват толкова много неща, че ако отсъства само още едно нещо, няма да има място за него.
Отсъствието на дракон (дори и след ренгеновите лъчи) от "Бурята" на Джорджоне.
Отсъствието на коали в Норвегия.
Отсъствието на светлина в библиотеката.
Отсъствието на библиотеката, атинската - с изключение на един камък, който отстоява, че библиотеката е отворена "от първия до шестия час".
Отсъствието на написаното от Йоан 8:6-8.
Отсъствието на време, което долавяме в летните следобеди.
Отсъствието на дракон (дори и след ренгеновите лъчи) от "Бурята" на Джорджоне.
Отсъствието на коали в Норвегия.
Отсъствието на светлина в библиотеката.
Отсъствието на библиотеката, атинската - с изключение на един камък, който отстоява, че библиотеката е отворена "от първия до шестия час".
Отсъствието на написаното от Йоан 8:6-8.
Отсъствието на време, което долавяме в летните следобеди.
The Netbook and the Beast
Не е ли красавец? Или красавица..
9.4" x 7" x 1.4" for 2 lbs (with keyboard)
ARM Texas Instruments OMAP3 chip
1024x600 8.9'' screen
8GB SD card
Wifi 802.11 b/g/n and Bluetooth
3-dimensional accelerometer
Speakers, micro and headphone
6 USB 2.0 (3 internal, 3 external)
10+ hours of battery life
Thursday, July 23, 2009
из архивите (предполагам лятото на 2008)
научаваме, се че: http://www.dnes.bg/article.php?id=47316;Уди Алън явно хептен е взел-дал веч, щом дотам е опрял. Явно това е най-интересното което може да се каже за филма.. Бравос!
Изобщо "Ню Йорк Пост" и "Вашингтон Таймс" съвсем, ама съвсем не е същото като "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон Пост".
"красивият испанец Хавиер Бардем"? Question of values де. :)
[Бележка от днес - този филм май не го изтърпях повече от 20 минути, тъй че за мен въпросната сцена, ще си остане навеки и единствено в гореупоменатата статия]
В култовия период на вестник "Континент", Стефан Цанев имаше колонка. и там разказваше за един филм на Анджей Вайда и как един кон си чупи крака..
четенето на коментарите на http://www.bgpetition.com/ е истинско откровение. Цейтгайст.
Джейн Остин Book Club.
Човек веднага си задава въпроса какъв ли би бил Уйлям Фокнър book club..
Кристалната бистрота, че говориш и пишеш скучни неща.
Обожавам черно-бели фотографии. чарминг, загадъчни, нежни, респактиращи.. онова присвиване в диафрагмата; Менухин свири Бах.
Книга в която има доста зачеркнати думи - ако се четат само те - дава съвсем различен прочит..
Гледам Heavenly creatures на 22 юни. Не е ли странно. :)
безкрайната свобода да правиш часовници.
само дето нямаше музика.
И най-добре скроените мечти на мишките и хората. Какво беше туй с "Човекът във високия замък"? Очаквах някаква свръх-хитра интрига (поне американците си държат на story-теллинга) или знам ли някакъв тънък майсторлък, зер класика в научната фантастика. Олеле боже - скука нечовешка. WTF дето се вика. Или аз съм твърде отдалечен от света...
Направо не мога да повярвам, че тази книга се чете и разни там награди и прочие. И-дзин дрън-дрън.. айде разбирам, да го напише някой който може да пише, който да те подведе коварно и интелигентно ала Махалото на Фуко, ама.. тцтцтц.. чак се разсъних. Пфу. Сега какво - нямам нищо леко за четене.. ако това е най-доброто от фантастиката. Да видим Хайнлайн..
Ха, сетих се - трудно е да се прецени дали това или Дюн е по-голяма боза. Дали да не начена членът на Френската академия, един (трийсетия по-точно) от безсмърните, а именно Морис Дрюон?
Дали аз нещо не съм станал твърде претенциозен. Ама не. Ето сега прочетох един разказ на Кафка (Братоубийството) и веднага си личи майсторът!
понякога се радвам на съвсем дребни неща. о суетни хумберт. като например да посоча откъде е "жените влизат и излизат и си говорят за Микеланджело".
Времето и книгите. Не е все едно кои части в какво време се четат. Ахил и Хектор дали навън е дъждовно или не. Преди казвах, че човек трябва да прехвърли 22 години за да разбере Илиада, сега мисля, че трябва да наближи 35 за това. Днес е дъждовен ден и аз съм Хектор който стои слуша, беснеещия пред стените на Троя, Ахил и знае, че трябва да умре.
Те са обичали живота.
Има едно мече. Което стои загледено през един прозорец по който се стича вода (като филм на Тарковски) I sure you miss me a lot. Не мисля, че някога бих забравил това мече.
Подвизите на Диоскурите - крадене на добитък и малки гръцки войни.
Thus, the vast majority of Chinese characters are extremely rare, including many so rare that neither their pronunciation nor their meaning is known—only their shape. Some may have been used only once or twice in all of history.[4]
Изгнание. Първите 13 минути.
претрупан бил. претрупан дръжки. как да се чете от вирджиния улф.
пренаивно: http://homily.cult.bg/siv/?m=200803&paged=2 - барем да беше казал и Андрей Рублев. (да.. знам, че съм ужасен и високомерен; шестоок саламандър)
За каквото не може да се говори за него трябва да се мълчи.
Написах отговор за възможна ли е етиката без Бог сутринта като отговор на мнение във форум. Не го пуснах защото интернета нещо се загуби. Вечерта го наритах - не защото беше лошо или претенциозно написано. Реших, че не си струва да пишеш, да отговаряш. Има по-интересни общувания. По малко натоварващи, в които не те е грижа за егото; в които не се сражаваш, нямаш нищо за доказване. Като изтичаща вода, М. Времето този велик ваятел. Мой подобен, мой брат.
Думата лабиринт се извежда от карийско-лидийското làbrys – двойна брадва, често изобразявана в Крит и вероятно царски символ в Средиземноморието. Освен критския лабиринт, построен според сказанието от атинския майстор Дедал, за да бъде скрито в него чудовището Минотавър, родено от Пазифая и бик, в античния свят се говори за още три лабиринта – египетския в района на Фаюм, който според Херодот имал три хиляди помещения, самоския, построен от Теодор по заповед на Поликрат, и италийския, гробница на етруския цар Порсена.
Интересно, че във Википедията не се споменава за Mинотавъра и Лабиринта според версията на Филохор (3 век пр.н.е.) цитирана от Плутарх в жизнеописанието (ах, каква дума!) на Тезей -and that the first that overcame in those games was one of the greatest power and command among them, named Taurus, a man of no merciful or gentle disposition.
Ще ми се да мисля за това как един затвор е създаден като лабиринт; за времето когато безкрайността е била равна на четиринадесет.
страхувам се да ти кажа, че ми липсваш, за да не те разплача.
Изобщо "Ню Йорк Пост" и "Вашингтон Таймс" съвсем, ама съвсем не е същото като "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон Пост".
"красивият испанец Хавиер Бардем"? Question of values де. :)
[Бележка от днес - този филм май не го изтърпях повече от 20 минути, тъй че за мен въпросната сцена, ще си остане навеки и единствено в гореупоменатата статия]
В култовия период на вестник "Континент", Стефан Цанев имаше колонка. и там разказваше за един филм на Анджей Вайда и как един кон си чупи крака..
четенето на коментарите на http://www.bgpetition.com/ е истинско откровение. Цейтгайст.
Джейн Остин Book Club.
Човек веднага си задава въпроса какъв ли би бил Уйлям Фокнър book club..
Кристалната бистрота, че говориш и пишеш скучни неща.
Обожавам черно-бели фотографии. чарминг, загадъчни, нежни, респактиращи.. онова присвиване в диафрагмата; Менухин свири Бах.
Книга в която има доста зачеркнати думи - ако се четат само те - дава съвсем различен прочит..
Гледам Heavenly creatures на 22 юни. Не е ли странно. :)
безкрайната свобода да правиш часовници.
само дето нямаше музика.
И най-добре скроените мечти на мишките и хората. Какво беше туй с "Човекът във високия замък"? Очаквах някаква свръх-хитра интрига (поне американците си държат на story-теллинга) или знам ли някакъв тънък майсторлък, зер класика в научната фантастика. Олеле боже - скука нечовешка. WTF дето се вика. Или аз съм твърде отдалечен от света...
Направо не мога да повярвам, че тази книга се чете и разни там награди и прочие. И-дзин дрън-дрън.. айде разбирам, да го напише някой който може да пише, който да те подведе коварно и интелигентно ала Махалото на Фуко, ама.. тцтцтц.. чак се разсъних. Пфу. Сега какво - нямам нищо леко за четене.. ако това е най-доброто от фантастиката. Да видим Хайнлайн..
Ха, сетих се - трудно е да се прецени дали това или Дюн е по-голяма боза. Дали да не начена членът на Френската академия, един (трийсетия по-точно) от безсмърните, а именно Морис Дрюон?
Дали аз нещо не съм станал твърде претенциозен. Ама не. Ето сега прочетох един разказ на Кафка (Братоубийството) и веднага си личи майсторът!
понякога се радвам на съвсем дребни неща. о суетни хумберт. като например да посоча откъде е "жените влизат и излизат и си говорят за Микеланджело".
Времето и книгите. Не е все едно кои части в какво време се четат. Ахил и Хектор дали навън е дъждовно или не. Преди казвах, че човек трябва да прехвърли 22 години за да разбере Илиада, сега мисля, че трябва да наближи 35 за това. Днес е дъждовен ден и аз съм Хектор който стои слуша, беснеещия пред стените на Троя, Ахил и знае, че трябва да умре.
Те са обичали живота.
Има едно мече. Което стои загледено през един прозорец по който се стича вода (като филм на Тарковски) I sure you miss me a lot. Не мисля, че някога бих забравил това мече.
Подвизите на Диоскурите - крадене на добитък и малки гръцки войни.
Thus, the vast majority of Chinese characters are extremely rare, including many so rare that neither their pronunciation nor their meaning is known—only their shape. Some may have been used only once or twice in all of history.[4]
Изгнание. Първите 13 минути.
претрупан бил. претрупан дръжки. как да се чете от вирджиния улф.
пренаивно: http://homily.cult.bg/siv/?m=200803&paged=2 - барем да беше казал и Андрей Рублев. (да.. знам, че съм ужасен и високомерен; шестоок саламандър)
За каквото не може да се говори за него трябва да се мълчи.
Написах отговор за възможна ли е етиката без Бог сутринта като отговор на мнение във форум. Не го пуснах защото интернета нещо се загуби. Вечерта го наритах - не защото беше лошо или претенциозно написано. Реших, че не си струва да пишеш, да отговаряш. Има по-интересни общувания. По малко натоварващи, в които не те е грижа за егото; в които не се сражаваш, нямаш нищо за доказване. Като изтичаща вода, М. Времето този велик ваятел. Мой подобен, мой брат.
Думата лабиринт се извежда от карийско-лидийското làbrys – двойна брадва, често изобразявана в Крит и вероятно царски символ в Средиземноморието. Освен критския лабиринт, построен според сказанието от атинския майстор Дедал, за да бъде скрито в него чудовището Минотавър, родено от Пазифая и бик, в античния свят се говори за още три лабиринта – египетския в района на Фаюм, който според Херодот имал три хиляди помещения, самоския, построен от Теодор по заповед на Поликрат, и италийския, гробница на етруския цар Порсена.
Интересно, че във Википедията не се споменава за Mинотавъра и Лабиринта според версията на Филохор (3 век пр.н.е.) цитирана от Плутарх в жизнеописанието (ах, каква дума!) на Тезей -and that the first that overcame in those games was one of the greatest power and command among them, named Taurus, a man of no merciful or gentle disposition.
Ще ми се да мисля за това как един затвор е създаден като лабиринт; за времето когато безкрайността е била равна на четиринадесет.
страхувам се да ти кажа, че ми липсваш, за да не те разплача.
Wednesday, July 22, 2009
Из архивите (октомври 2007)
Научаваме се, че Джон Бурман ще прави филм по "Мемоарите на Адриан" на Маргьорит Юрсенар. Всеки, който е чел книгата му е ясно, че по тази книга филм не може да се направи. Може да се направи нещо покрай нея; нещо като превод, нещо като личен прочит.
Владимир Набоков полунашега пише за ужаса, който би го обзел, ако знаеше какво са направили преводачите с "Лолита". Хвала богу той е знаел само четири езика. Все пак Набоков е написал сценарий за "Лолита". Стенли Кубрик признава, че е ако бе снимал по първоначално предложения му от Набоков сценарий, филмът е щял да е дълъг към 8 часа. Обаче сценарият е доста различен като светоусещане в сравнение с книгата (или поне при мен е такова впечатлението). Бихме могли да кажем, че сценарият е една друга книга, която обаче е била жертвана и вместо нея е написана тази която имаме. Интересно е съществуването на паралелни версии, всяка от които отстоява правото си на основна, но въпреки това допуска вариантите на другите. Сега тук от самосебе си идва да напиша за хм.. "превода" на "Евгений Онегин", ама няма. :)
Докато се връщам към собствените си настроения четейки "Мемоарите" ми минава не особено оригиналната мисъл, как ли би изглеждал филма с режисьор Куентин Тарантино. Или Емир Кустурица. Което ни навежда на мисълта, за това каква би била най-подходящата националност за режисьора (колкото и идиотски да звучи това, но пък не е като да няма такова нещо като национална култура :)). Скандинавец или исландец учил в Англия и пътешествувал (евентуално сантиментално) във Франция и Италия ми звучи добре.
Книгата е дълбока и въпреки това невероятно слънчева. [Censored].
Неизвестни са ми и намеренията на филма (P.S. Признавам, че Антонио Бандерас като Адриан безкрайно ме тревожи.)
Владимир Набоков полунашега пише за ужаса, който би го обзел, ако знаеше какво са направили преводачите с "Лолита". Хвала богу той е знаел само четири езика. Все пак Набоков е написал сценарий за "Лолита". Стенли Кубрик признава, че е ако бе снимал по първоначално предложения му от Набоков сценарий, филмът е щял да е дълъг към 8 часа. Обаче сценарият е доста различен като светоусещане в сравнение с книгата (или поне при мен е такова впечатлението). Бихме могли да кажем, че сценарият е една друга книга, която обаче е била жертвана и вместо нея е написана тази която имаме. Интересно е съществуването на паралелни версии, всяка от които отстоява правото си на основна, но въпреки това допуска вариантите на другите. Сега тук от самосебе си идва да напиша за хм.. "превода" на "Евгений Онегин", ама няма. :)
Докато се връщам към собствените си настроения четейки "Мемоарите" ми минава не особено оригиналната мисъл, как ли би изглеждал филма с режисьор Куентин Тарантино. Или Емир Кустурица. Което ни навежда на мисълта, за това каква би била най-подходящата националност за режисьора (колкото и идиотски да звучи това, но пък не е като да няма такова нещо като национална култура :)). Скандинавец или исландец учил в Англия и пътешествувал (евентуално сантиментално) във Франция и Италия ми звучи добре.
Книгата е дълбока и въпреки това невероятно слънчева. [Censored].
Неизвестни са ми и намеренията на филма (P.S. Признавам, че Антонио Бандерас като Адриан безкрайно ме тревожи.)
Subscribe to:
Posts (Atom)