Разни неща писани през последните два месеца по различно време и различни поводи.
Вчера гледах The Good Shepherd
Има един-два ценни момента, но по-важно е цялостното усещане от филма разбира се; Oт една странно е странно, че хора занимаващи се с поезия стават за шпиони (такива като мен), а не войници (като генерал Донован). Винаги съм си мислел, че ставам за шпионин - внимателен, с усет към детайла, подреден, но ми липсва решителност; твърде много изчаквам. е то затова е трейнинга предполагам :).
Интересен е начина по който се споменава президента.
И изобщо усещането на студентите в Йеил - когато знаеш, че ти ще управляваш тази страна и когато те представят на влиятелни хора които се държат непринудено и приятелски с теб и ти си мислиш само wow! които те придърпват и говорят насаме с теб, за да ти кажат, че те харесват и виждат бъдеще в теб - предполагам се надъхваш като за световно дет' се вика. когато покрай теб всичко е власт, парички и онова особено за американците нещо на успял човек който прекарва времето със семейството си в син блейзър, къси тенис панталонки и чаша в ръка. избръснат - като от списанията. онова разпространение реклама на щастието като постижимо и по-важно - на какво е то щастието. действане направо върху първичните потребности и инстинкти - да си на топлично в пещерата, усещането за сигурност. Никой няма да ти предложи щастието на фикс-ване на безумен бъг или от меланхолията (дъжд и библиотеки).
Ulysses беше парижко издание. Браво.
Опитвам се (трябва да се науча) да пиша без да редактирам после; не защото няма нищо за редактиране (ооо има!), а защото вече съм го правил.. твърде много пъти. Да се освободя от манията за съвършенство.. или по-точно от манията, че то не непостижимо, но трябва да се опитваме да го достигнем. "Siggi wrote:"
Тъжно, м?
не знам, защо филмите ме вдъхновяват повече. не бих писал така за книга или аз просто не чета. :)
помня като гледах Ханибал в една топла пролетна вечер в Бургас. Усещането, че имаш много за казване, неща за които ти се иска да говориш, да обсъждаш .. и толкова. It's gone. няма го. На другия ден май валя дъжд.
Yalom - книгата за Ницще. Говоренето на терапия - хайде де! Писането като терапия - Маркиз дьо Сад.
Днес гледах Death Proof. Филмът е толкова нелеп, че чак ти става смешно как е възможно да съществува. И дори да бъде обсъждан (очевидно нещо което и аз правя, ама наистина ми е много смешно в момента). Гледам даже е номиниран за златна палма. Финалната музичка е хубава (Chick Habit)
The Conversation - хубава музичка. джаз. тъжна. по едно време обаче изтървах сюжета. :)
прилича на когато не ти трябва да знаеш думите, а само слушаш музиката и атмосферата..
опитвам се да dreaming my dreams with you.
знам колко трудно е това. този блог е опит да го постигна. не съм писател нито композитор. сънувач.
понякога на човек му трябва бог. но понякога му е ненужен.
искам да се науча да пиша със затворени очи, то аз почти мофа де. да пиша без да гледам клавиатурата. както Якопо Белбо. :)
да забиеш лице във възглавницата и да пишеш, пишеш...
famous last words.
famous last words from movies - Maltese Falcon.
famous last words from books.
famous first words from brooks.
famous missing words.. from dictionaries.
(non) famous missing books.
списъци. предполагам близостта на нещата създава опасности.
също както когато Бог поставил Адам и Ева в райската градина - направил е твърде опасен списък и нещата са излязли от контрол - започнали са свой собствен живот.
скрити структури се явяват там където се натрупа кое що. мравки.
ще пиша за нещата за които не мога да говоря. Или поне не съм се научил да говоря.
Онези неща за които обикновено съжаляваме, че сме казали.
Които предпочитаме да обмисляме преди да напишем.
От които бягаме когато ни се плаче. Които ни карат да плачем.
Когато ми е тъжно, нямам думи. Болката е отвъд думите и отнема способността да изразяваш нещо в думи.
Не е ли чудно, че оцеляваме след всяка една тъга/болка.
Може би това е доказателството, че не си струва; че е маловажно това което току-що сме преживели.
Няма думи. Понякога чувам музика в главата си. Бах. Смили се над мен Господи.
"а самото писмо отправено от до някой си Хефестион от жена му (обръщението брат, което се използва, вероятно е било приетото обръщение на жените към мъжете им в онези времена). Писмото е писано най-вероятно между 385 и 391 г. сл. Хр.:
"Изис до нейния брат Хефестион, привет,
Ако си добре и другите неща са наред, това ще е в съгласие с молитвата, която непрестанно отправям към боговете. Самата аз и детето и цялата къща сме добре и мисли за себе си винаги.
Като получих по Хорус твоето писмо, в което съобщаваш, че си задържан в Сарапеума в Мемфис (сарапеумът е езическо светилище - б.м.), заради новината, че си добре, аз веднага благодарих на боговете. Но относно това, че не се връщаш вкъщи, докато всички други, които са били уединени там, си дойдойа, бях разочарована, защото след като преведох себе си и детето ти през тези тежки времена и бях принудена да изпадна в какви ли не крайности поради цената на зърното, мислех, че сега най-после, когато си дойдеш у дома, ще се наслаждавам на малко почивка, докато ти дори не си помислил да се връщаш у дома и не обръщаш никкаво внимание на нашето положение, и то като си спомняш как бях в нужда за всичко, дори когато ти си беше вкъщи, да не говорим за този дълъг период от време и тези тежки дни, през които не си изпрати нищо. Тъй като, освен това, Хорус, който ми предаде писмото ти, донесе и новината, че вече си свободен, аз съм съвсем огорчена. Моля те върни се в града, ако нищо по-наложително не те задържа.
Ще ми направиш услуга, ако се грижиш за своето телесно здраве.
Довиждане. "(Кодекс XIV).
Хефестион, ако наистина той е авторът на кодекс 14 - както донякъде за удобство, е прието да се смята, понеже в него е намерено писмото на Изис до Хефестион, описва един спор между гностическия учител .. "
Хефестион явно е бил nerd по теология.
Запазил е писмото от жена си. Сложил го е заедно с трактатите. За Хефестион това е било любовно писмо. Щом съм го забелязал, значи и за мен е такова. :) Може би най-доброто.
Все едно го е писала Гергана...
Битие 3:16 - "... ще жадуваш за него и той ще властва над теб".
Вермеер има картина - "The Love Letter".
Да си ужасен, че не ти стига времето, яростта и мъката, че си ограничен от него; или ужасът от това че разполагаш с вечност, която не би могъл да запълниш.
Днес се прибрах удивително рано - гледах филмче - The Kingdom (голяма пукотевица накрая) сега се намествам в легълцето и ще се гъчкам да чета на английски; да видим..
Знам колко е друга да снимаш онова което е в главата ти. Онзи черно бял образ който виждаш в камерата с безумен надпис REC и как това което виждаш изобщо не е това. И без музика, със сума ти хора екип наоколо и осветители. И казваш Екшън и очакваш актьорите да са вече героите без подготовка и свързаност ей така някак си.
По-добре да снимаш киното като театър. Всичко се изиграва отначалото до края без осветители и имаш много невидими и свръхмалки камери които са навсякъде и снимат от всички възможни ъгли - така както Бог наблюдава света. И после можеш да правиш какъвто си искаш монтаж.. И дори да прожектираш от няколко гледни точки едновременно.. (нещо като Рашомон но едновременно - без промяна в думите) Оставяш на зрителя да направи монтажа местейки погледа си към различните гледни точки. (тхе гарден оф форкинг патхс) Идеята не струва. Щом е хрумнала на мен значи вече е хрумнала и на някой друг.
Горното ми хрумна докато четях за филма Падането. Режисьорът е снимал клипа на REM "Losing my religion". Дано да е станал поне толкова добър филм колкото Йо-хо-хо.
Клипът е култов с картините.
Клип с картини на Вермеер. Във списание ЛИК преди няколко години бяха да писали за един фотограф който снима известни картини е леки модификации.. Би било интересно известни картини снимани от друг ъгъл - (как да не се сети човек за Веласкес и Las Meninas или по-скоро именно защото знаем за това ни е дошла идеята за снимането от различен ъгъл. (Снимане щот' рисуването не е шега работа и неизбежно ще те набият докато ако снимаш - ще се отнесат с разбиране).
Тайната вечеря във "Виридиана" вероятно е измежду първопроходниците. (P.S. Докато търсих снимката от Виридиана, установих, че това с тайната вечеря се е превърнало едва ли не в мания - ето тук разни варианти, включително и версия That 70's show :)) Последната снимка я имаше навремето в списание ЛИК.
Библиопсихолог. Имало такава дума. http://www.turgenev.ru/museum/personal/?item_id=161
Библиотерапия.
Библиология.
Лучия Джойс е имала шизофрения. Финнеганс ваке.
Илия Троянов. Не виждам много българско да има в него. На снимката във википедия е много смешен. Трудно ти е да повярваш че този чичко е написал дебели и дълбоки книги.
Ричард Бъртън. За първи път се срещнах с него на страниците на Борхес. За преводачите на Хиляда и една нощ. "... страст към географията и към неизброимите начини да бъдеш човек". Може би Борхес му е завиждал (тайничко) до известна степен. Трудно ми е да гадая дали би искал да смени съдбата си с неговата. Обикновено хората омаловажават това което притежават (или пък обратното overvalued it) все пак когато си преживял нещо си по-склонен да искаш нещо друго.
Да напиша нещо за Джим Хенсън и мъпетите. За Фози - мечето смешник с тъжни очи.
Troy: като цяло филмът не струва, но отделни моменти си струват - схватката с Боангрий примерно. Когато я гледаш повече пъти обаче Брат Пит изобщо не скача толкова високо колкото изглежда, но нали затова сме ние зрителите - за да попълваме празнините.
Най-култовият диалог, най-вече заради последните две реплики които подсказва (или поне на мен :)):
Messenger Boy: Are the stories true? They say your mother was an immortal godess. They say you can't be killed.
Achilles: I wouldn't be bothering with the shield then, would I?
Messenger Boy: The Thesselonian you're fighting... he's the biggest man i've ever seen. I wouldn't want to fight him.
Achilles: Thats why no-one will remember your name.
Achilles: What's your name?
Messenger Boy: Homer...
Ахил повдига рамене и отминава...
Или сходен вариант - (трудно е да се определи кой е по-добрият):
Achilles: Thats why no-one will remember your name.
Ахил отминава.
Messenger Boy (silently): My name is Homer...
Пиша това защото ми е тъжно и болно, че съм такъв.. че не мога да я направя щастлива. Безсилие.
С настъпването на вечерта, Изведнъж се почувствах много самотен.. не ми се е случвало отдавна. от много години. Истинска Америка.
Тихо е някак си.
Пфу! взе да става сериозно отивам да си обуя чорапите.
Знаете ли? Свирукането не помога.
В Troy Director's Cut има сценка (сигурно и в тази по кината) в която Елена изпраща Хектор. Хеле сетили са се за тоз нюанс.
Естествено 3-та песен от Илиада никаква я няма.
Естествено Messenger Boy няма как да е Омир, ама нейсе.
Dead Man Brilliant!! (е последните 20тина минути малко издишат).
Не виждам защо няма жанр Комедия в imdb.com!
Музиката пасва като дялан камък. Напомни ми Анджело Бадаламенти и Линч в Lost Highway.
Филм който ако върнеш 10 секунди назад за да видиш сцената отново - и тя е леко променена! :)
Уйлям Блейк. Припомних си.
Holly cow! gl00my! какво е станало с теб..
Мили боже.
Предполагам си щастлив.
Проблемът е че сте много откровен и ето защо неизбежно... лошо възпитан. - из Градината на Финци-Контини
Пак оттам: You and I are not normal people. For the two of us, what counts more than the possession of things - how shall I put it - is the remembrance of things, the memory of things.
и още: In life, in order to understand, to really understand the world, you must die at least once. So it's better to die young, when there's still time left to recover and live again.
а днес почти се разплаках. ето тук: http://www.let.rug.nl/~houtzage/poohbulgengpart3.html ред 27.
глупаво мое мече. как е възможно човек да се разплаче от превод?
както е известно цялата тази история с Троянската война, започва заради неизпратена покана за парти :)
No comments:
Post a Comment