Днес цял ден съм уплашен и притеснен - естествено се оказа, че е нямало защо.

Но пък пропилях целия ден... е гледах клипчета в youtube. :) Най-вече футбол - Гаринча, Пеле. Гаринча няма никакъв шанс в днешни дни. Има един момент от финала на световното срещу Чехословакия (1962 г.) в който той на практика спира и всички го чакат - в първия момент помислих, че съдията е свирил нещо и той закарва топката за да изпълни свободен удар. Друго интересно нещо - като че ли топката едно време е била по-мека, не толкова напомпана с въздух (и съотвено по-лека); но предполагам, че това е въпрос на адаптация. Лично аз предпочитам по-лека и мека топка. :) Гледах и Роналдиньо (който всъщност се казва Роналдо и на когото казват Гаучо в Бразилия, тъй като прекорът Роналдиньо в Бразилия е вече зает от Роналдо:)), не мога да разбера защо все го бутат толкова напред едва ли не като нападател; ама то на Барселона такъв им е стила - юруш всички напред. Ако ще да е за чист нападател - Дебелия си остава най-добърия (и най-бърз!), въпреки, че няма толкова меко подаване като Пеле или инстинкт като Герд Мюлер. (Като беше в Барселона де, след това контузии и се измързеливи).

Предполагам, че всичко това е заради Игор Шумейко и неговата статия в Литературная газета. Иначе човекът е кибернетик по образование и предполагам преди много-много години съм чел нещо от него. А може просто да съм омесил по някакъв алхимичен и сюрреалистичен начин Игор Можейко (a.k.a. Кир Булычёв, автор на "7 и 37" чудеса и който е измислил онази Алиса. Алиса - "детский наш секс-символ" от филмчето на Павел Арсениев) и Игор Фесуненко и знам ли още кой...