Научаваме се, че Джон Бурман ще прави филм по "Мемоарите на Адриан" на Маргьорит Юрсенар. Всеки, който е чел книгата му е ясно, че по тази книга филм не може да се направи. Може да се направи нещо покрай нея; нещо като превод, нещо като личен прочит.
Владимир Набоков полунашега пише за ужаса, който би го обзел, ако знаеше какво са направили преводачите с "Лолита". Хвала богу той е знаел само четири езика. Все пак Набоков е написал сценарий за "Лолита". Стенли Кубрик признава, че е ако бе снимал по първоначално предложения му от Набоков сценарий, филмът е щял да е дълъг към 8 часа. Обаче сценарият е доста различен като светоусещане в сравнение с книгата (или поне при мен е такова впечатлението). Бихме могли да кажем, че сценарият е една друга книга, която обаче е била жертвана и вместо нея е написана тази която имаме. Интересно е съществуването на паралелни версии, всяка от които отстоява правото си на основна, но въпреки това допуска вариантите на другите. Сега тук от самосебе си идва да напиша за хм.. "превода" на "Евгений Онегин", ама няма. :)
Докато се връщам към собствените си настроения четейки "Мемоарите" ми минава не особено оригиналната мисъл, как ли би изглеждал филма с режисьор Куентин Тарантино. Или Емир Кустурица. Което ни навежда на мисълта, за това каква би била най-подходящата националност за режисьора (колкото и идиотски да звучи това, но пък не е като да няма такова нещо като национална култура :)). Скандинавец или исландец учил в Англия и пътешествувал (евентуално сантиментално) във Франция и Италия ми звучи добре.
Книгата е дълбока и въпреки това невероятно слънчева. [Censored].
Неизвестни са ми и намеренията на филма (P.S. Признавам, че Антонио Бандерас като Адриан безкрайно ме тревожи.)
No comments:
Post a Comment