Бележки

Идеята не беше да си пиша постове и да не ги публикувам; съвсем не беше такава идеята.
Измамната почтеност на "да оставя текста да отлежи", или "това има нужда от изпипване" е начин да се прикриеш или просто е боязливост да пуснеш нещо навън, което няма как да върнеш. Но пък и пост от едно изречение или дори по-къс е като да си измиеш ръцете - ето публикувано е, няма нужда да се задълбочавам; мавърът свърши своята работа, мавърът трябва да умре (да, това последното не знам откъде го знам).
Каквато и да е била идеята - дали публикуването е важно или самото писане (или в случая безкрайното редактиране на непубликуваното), очевидно е, че авторът е проявил калпазанлък и трябва да бъде сгълчен, смъмрен, сръчкан.
Тъй, че помисли си какво искаш от света, а междувременно продължавай да пишеш. Много добре знаеш, че ако не го направиш веднага, шансовете да се върнеш към него с всеки изминал ден намаляват.
Не се страхувай, предполагам винаги ще се намерят нови и нови скелети в мазето.